%60%60%60%60%60.jpg?s=306369?15:12:13)
Историк: ЕС трябва да се научи да се защитава сам
От 50-те години на предишния век европейските страни не съумяват да основат обща защита, само че в този момент е моментът да опитат още веднъж и този път да не се провалят, написа в коментар за английското издание The Guardian историкът Тимоти Гартън Аш.
Той напомня, че на 6 юни е 80-та годишнина от Десанта в Нормандия, - взаимната интервенция на Съединени американски щати, Англия и Канада по крайбрежията на Северна Франция, която поставя началото на края на Втората международна война.
На 30 август пък е 70-та годишнина от неуспеха на опитите да бъде основана обща европейска защитна система - през 1954 година Франция гласоподава срещу ратификацията на съглашението. Тогава страните от Европа се концентрира в икономическото обединяване и залагат на НАТО да подсигурява сигурността им.
Днес обстановката за Европейски Съюз е доста комплицирана - съветският президент Владимир Путин заплашва организацията от изток, а претендентът за президент в Съединени американски щати Доналд Тръмп - усилва натиска от запад. Време е икономическият блок да намерения още веднъж за методите да се отбрани самичък, написа Аш.
Исторически континентът се намира в друга позиция по отношение на 1954 година, само че има и някои забавни препратки, показва още създателят. И в този момент, както и преди 70 години, врагът е Русия/СССР и в този момент, както и тогава главният претекст за независима система за защита е фокусът на Съединени американски щати към Китай - Корейската война, която стартира през 1950 година. И тогава, както и през днешния ден интерес провокира ролята, която ще играе Германия във военния съюз, а френският министър председател Пиер Мендеш Франс дава напълно явен отговор за какво Народното събрание " убива " съглашението: " прекалено много интеграция и прекомерно малко Англия вътре ".
Днес в Европейски Съюз има голям брой начинания за защита и работата им звучи горе долу по този начин - SHAPE работи с CJEF и JEF, следвайки разпоредбите, заложени в Декларацията от Сейн Мало, съглашението " Берлин Плюс " и Pesco, EDF, EPF, Asap и EDIRPA.
А в действителност нещата са напълно елементарни - от 80 години Европа разчита на НАТО за своята отбрана, а НАТО се основава на доверието, че Съединени американски щати ще съблюдава гаранциите за сигурност, заложени в член 5 на организацията.
" Къде обаче ще бъде Европа, в случай че президентът Доналд Тръмп не сметне за належащо да отбрани Естония? Или в случай че Путин спре да има вяра, евентуално без съображение, както стана с Украйна, че Вашингтон ще отбрани Естония ", се пита Тимоти Гартън Аш.
Едно от най-големите терзания е, че идвайки на власт Тръмп може да спре поддръжката за Украйна и да се контракти с Путин " през главата " на Киев. На това Европа би трябвало да отговори с увеличение на военните доставки, тъй че Украйна не просто да пази териториите си, а да успее да обърне хода на войната през 2025 година.
Втората крачка за страните от Европейски Съюз е да се приготвят по-добре за личната си защита.
За разлика от първия си мандат в този момент Доналд Тръмп приготвя почвата отдалеко с разбори в " другарски " мозъчни тръстове. Един от тях - Heritage Foundation, да вземем за пример показва, че НАТО би трябвало да бъде трансформирана по този начин, че европейските съдружници на Съединени американски щати да могат сами да спрат Путин, разчитайки на Вашингтон най-вече за " нуклеарно въздържане ". Също по този начин и че би трябвало да бъде понижено наличието на американските сили в Европа.
" Ако би трябвало да бъдем почтени, не е ли това основателно искане? Защо би трябвало 80 години след Десанта в Нормандия един континент, със същите стопански благоприятни условия, да зависи толкоз мощно от Съединени американски щати за своята отбрана? ", показва още историкът. Според него е належащо производителите на оръжия в Европа да стартират да получават поръчки и да усилват производството, тъй като до момента не е направено задоволително.
Нещо повече - както украинските военни откриха на собствен тил, има голям подбор от разнообразни по вид оръжия, създавани в Европа. Мюнхенската конференция за сигурност да вземем за пример оповестява за 178 разнообразни вида въоръжение, употребявано от европейските армии през 2016 година. За съпоставяне в американската войска са 30.
Все отново има възможност Тръмп да не бъде чак толкоз недопечен - по данни на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг през последните две години европейските поръчки към американските производители на оръжия са на стойност 120 милиарда $ - опция, която предприемачът надали ще отхвърли.
Дали някой ще се осмели да провежда събитие във връзка 70-та годишнина от неуспеха на общата политика по защита, пита се Тимоти Гартън Аш. " Конференция, която би трябвало да бъде под мотото - не се опасявай, а бъди квалифициран ", написа в умозаключение той.
Той напомня, че на 6 юни е 80-та годишнина от Десанта в Нормандия, - взаимната интервенция на Съединени американски щати, Англия и Канада по крайбрежията на Северна Франция, която поставя началото на края на Втората международна война.
На 30 август пък е 70-та годишнина от неуспеха на опитите да бъде основана обща европейска защитна система - през 1954 година Франция гласоподава срещу ратификацията на съглашението. Тогава страните от Европа се концентрира в икономическото обединяване и залагат на НАТО да подсигурява сигурността им.
Днес обстановката за Европейски Съюз е доста комплицирана - съветският президент Владимир Путин заплашва организацията от изток, а претендентът за президент в Съединени американски щати Доналд Тръмп - усилва натиска от запад. Време е икономическият блок да намерения още веднъж за методите да се отбрани самичък, написа Аш.
Исторически континентът се намира в друга позиция по отношение на 1954 година, само че има и някои забавни препратки, показва още създателят. И в този момент, както и преди 70 години, врагът е Русия/СССР и в този момент, както и тогава главният претекст за независима система за защита е фокусът на Съединени американски щати към Китай - Корейската война, която стартира през 1950 година. И тогава, както и през днешния ден интерес провокира ролята, която ще играе Германия във военния съюз, а френският министър председател Пиер Мендеш Франс дава напълно явен отговор за какво Народното събрание " убива " съглашението: " прекалено много интеграция и прекомерно малко Англия вътре ".
Днес в Европейски Съюз има голям брой начинания за защита и работата им звучи горе долу по този начин - SHAPE работи с CJEF и JEF, следвайки разпоредбите, заложени в Декларацията от Сейн Мало, съглашението " Берлин Плюс " и Pesco, EDF, EPF, Asap и EDIRPA.
А в действителност нещата са напълно елементарни - от 80 години Европа разчита на НАТО за своята отбрана, а НАТО се основава на доверието, че Съединени американски щати ще съблюдава гаранциите за сигурност, заложени в член 5 на организацията.
" Къде обаче ще бъде Европа, в случай че президентът Доналд Тръмп не сметне за належащо да отбрани Естония? Или в случай че Путин спре да има вяра, евентуално без съображение, както стана с Украйна, че Вашингтон ще отбрани Естония ", се пита Тимоти Гартън Аш.
Едно от най-големите терзания е, че идвайки на власт Тръмп може да спре поддръжката за Украйна и да се контракти с Путин " през главата " на Киев. На това Европа би трябвало да отговори с увеличение на военните доставки, тъй че Украйна не просто да пази териториите си, а да успее да обърне хода на войната през 2025 година.
Втората крачка за страните от Европейски Съюз е да се приготвят по-добре за личната си защита.
За разлика от първия си мандат в този момент Доналд Тръмп приготвя почвата отдалеко с разбори в " другарски " мозъчни тръстове. Един от тях - Heritage Foundation, да вземем за пример показва, че НАТО би трябвало да бъде трансформирана по този начин, че европейските съдружници на Съединени американски щати да могат сами да спрат Путин, разчитайки на Вашингтон най-вече за " нуклеарно въздържане ". Също по този начин и че би трябвало да бъде понижено наличието на американските сили в Европа.
" Ако би трябвало да бъдем почтени, не е ли това основателно искане? Защо би трябвало 80 години след Десанта в Нормандия един континент, със същите стопански благоприятни условия, да зависи толкоз мощно от Съединени американски щати за своята отбрана? ", показва още историкът. Според него е належащо производителите на оръжия в Европа да стартират да получават поръчки и да усилват производството, тъй като до момента не е направено задоволително.
Нещо повече - както украинските военни откриха на собствен тил, има голям подбор от разнообразни по вид оръжия, създавани в Европа. Мюнхенската конференция за сигурност да вземем за пример оповестява за 178 разнообразни вида въоръжение, употребявано от европейските армии през 2016 година. За съпоставяне в американската войска са 30.
Все отново има възможност Тръмп да не бъде чак толкоз недопечен - по данни на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг през последните две години европейските поръчки към американските производители на оръжия са на стойност 120 милиарда $ - опция, която предприемачът надали ще отхвърли.
Дали някой ще се осмели да провежда събитие във връзка 70-та годишнина от неуспеха на общата политика по защита, пита се Тимоти Гартън Аш. " Конференция, която би трябвало да бъде под мотото - не се опасявай, а бъди квалифициран ", написа в умозаключение той.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ